---

---

Снимката е от бг. нет
Със забележка от мен, че Христо Ботев не е "починал", а е бил убит и е още жив и актуален с поезията си за българския народ.

---

Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани,
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

 Отечество мило любя,
неговият завет пазя,
но себе си, брате не ще губя,
между тия глупци детото мразя.

 Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада.
Ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

 Никой, никой! Той не знае
нито радост, ни свобода,
а безумно да играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален,
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

 Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Христо  Ботев


                              КЪМ  БРАТА  СИ

Срам ме е като погледна,
днес след 164 лета
/че е същото сега/ 
свобода от нас забегна,
като, че не е дошла.

Нищо, нищо! Ново няма!
Само в мисли и в съня
българи сме с тебе двама
разпиляни по света...

Мъка по Родина е голяма
и по свидните загинали чеда...
Спи , поете с тежка рана,
свободата при глупци не е дошла.

Лидис

Поклон пред гения на българската поезия, пред титана на българския Дух Христо Ботев! Жив и вечно актуален!...

Толкова сегашно звучи и този негов стих
Патриот
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.


И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

Защо не съм и аз поет,

поет като Пишурката?

Ех, че ода бих направил

на баба си на хурката!



Защо не съм и аз поет,

като Сапунова трети!

Че запял бих, че възпял бих

на владиката конете!



Но защо не съм Владикин,

да напиша чудна драма -

за жабите, за мишките,

и боят им с цар Радана?



Защо не съм и Войников,

плодовит, прочут списател,

да съставя и молитви

на нашия цар създател?



Защо не съм и Пърличев,

да преведа Илиада;

но с такъв превод, за който

и лобут да ми се пада?



Но защо не съм Славейков,

да заплача, да запея:

"Не пей ми се, не смей ми се,

от днес вече ще да блея"?



Но защо не съм и Вазов,

"вярата" си да възпея:

че ще стане вълк овцата,

а певците като нея?!

Как така за 22 години не се роди поне един родолюбец, който поне малко да прилича на Ботев?

Изглежда сме се примирили с положението си и изродили, кой знае?