ПЛАМЕН В ПЛАМЪК


РАЗЧИТАМЕ ЛИ ПЛАМЪКА?


НИКОГА ВЕЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСКАМЕ,БЕЗИЗХОДИЦАТА ДА ВЗИМА ЖЕРТВИ В БЪЛГАРИЯ!!!:)))

“За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора! В.ЛЕВСКИ”

МОЖЕМ,ЗАЕДНО!!!:)))


Здравейте в свободната зона на Блог.бг.Обяснявам за зоната.Никога не трия коментар!Няма модерация!Единствено автора на коментара може да го махне!
ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ!
НИКОГА НЕ БИХ ПУБЛИКУВАЛ НЕЩО КОЕТО СТЕ СПОДЕЛИЛИ С МЕН НА ЛИЧНИ!

Време е вече Левски да стане знаме и икона на България и неговите идеи да се осъществят, защото той направи много за отечеството, а ние не направихме нищо, за да бъдем достойни за своя Апостол на Свободата!

13.10.2009 12:00 - Това не знам какво е и за това,без други изкуства!Само текст!
Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 6728





Сърцето на Данко
Максим Горки

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвътрата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън-горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните и тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тая смрад хората гинеха един след друг.
Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязът от тая гора и затова имаше два пътя: - единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбoко в лепкавата тиня на блатата.
Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчаливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякъш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякаш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.
Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.
Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . .
Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.
Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:
- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим! Хайде! Хайде! . . .
Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.
- Води ни! - казаха те.
Тогава той ги поведе . . .
Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярвяха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна плесенясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощно стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!
И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.
Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякъш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.
Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!
Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.
- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!
- Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазитесилите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!
Ала тия думи ги разяриха още повече.
- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.
А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправили около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в oчите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.
А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше...
- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.
И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.
То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.
- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, вдигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.

Очаровани, те се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше !
И ето че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчалива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тук блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лъщеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.
Хвърли поглед пред себе се към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.

А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.

Този път се надявам разказа "Сърцето на Данко" да бъде правилно разбран.
И думите на Левски да се четат постоянно, за да няма данковци:)

Жестока цена !

Кристалния Джакомо
от http://www.prikazki.com/t.php?p=27
Мислех да го преработя, но усетих, че каквато и вариация да напиша ще бъде неуместна. Затова го пускам непроменено. С такива приказки не можеш да се шегуваш дори и да изглеждат леко наивни.
Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда както през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина.
Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си.
Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали «Кристалният Джакомо» и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възмущава, изчезвал, без да остави следа. Който.се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били преследвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.
Хората мълчали и страдали поради страх от последствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него: той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение - Джакомо осъждал несправедливостите и насилията на тирана. После тайно хората си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го

Можем само да се поправим и постараем,всеки със своите умения,знание,морал и усилия,да помогне на НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО!!!:)))

Кой да се постарае ?
Народа ли?

Значи,че е по просто!Като тръгне да се събужда в теб,да не се уплашиш от това!!!:)))
"страхът е оковите на свободата",казал съм го много отдавна,а в Книгата даже и е отпечатано!:)))

Не искай всички да са апостоли!И най - големият убиец може да се смята за апостол в извършените си дела ,защото има право да защитава своята личност,като си намира абсолютни оправдания...нещо ,като тъпите твърдения на политиците от прехода ,които твърдят ,че няма алтернатива...Но тогава ще трябва да убиваме другите ,защото ще са противници на идеите на останалите апостоли.
Апостола е символ и идеал на абсолютното ,а това означава ,че е нещо недостижимо,което не подлежи на развитие.
В крайна сметка не в апостолството се крие истината ,защото сега президента го дава ,като апостол на законността, а това е толкова вярно, колкото е избран от народа.

За това и е МОРАЛНА НОРМА и това че пише:"...СМЪРТ,СМЪРТ И ПАК СМЪРТ!",пак не го абсолютизирам,а просто е мое разбиране в буденето на нацията!:)))
Виж и какви качества е прозрял този титан на България!
„Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците..., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат!... На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е... Длъжност ми е да кажа, защото мога да умра. Гледайте!”
(Левски 1973: 215, Писмо на В. Левски до Л. Каравелов, 16.ІХ.1872 г.).

Какво да се прави Умните се обграждат и търсят даже, и по - умни от тях.
За съжаление до сега ни управляват егоцентрични личности с ярко изразени дебилни качества .Това се дължи на деформираната представителна демокрация,при която Бойко ни внушаваше ,че за него са гласували висок % от българите Президента иска да ни внуши ,че е избран от народа, а в нар. събр. може да се приеме закон и с гласовете на около 30% от бр.на народните представители .
Разглеждал съм ги всичките депутати и политически лидери.Човекът ,който има добра синастрия с хороскопа на България е етнически турчин.
Това е Казак. Съжалявам!
Европа и властите в България тласкат народа да гласува за Волен-има качества, но е краен в исканията си,а не знам колко българи ще се съгласят да умрат за родината ни в наше време.В съшност, той забравя ,че даже храната не сме способни да си произведем у нас.Да не говорим за някакво промишлено производство.Сидеров иска да атакува ,но не виждам подсигурен тил, нито всред хората ,нито пък виждам съюзници някъде по света.

02.03 12:53 - БКП,роди БСП,а БСП,роди ДПС,а ДПС,роди Атака....ВСЕ ГИБЕЛНИ ЗА БЪЛГАРИЯ ПАРТИИ!!!:((((((
Постинг: В нарушение конституцията на Република България-член 11, алинея 4 !!!
Автор на постинга: bringo

За това се позовам на Дякона:

страшно ли е това:СМЪРТ,СМЪРТ И ПАК,СМЪРТ?
За мен,а смятам,че и за всеки здравомислещ човек,това са принципи,които държавния служител не трябва да нарушава,защото са гибелни,за България!
а и тези ли негови,завети:
"Всички народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и за пр., за всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наше Българско..."

” Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.”

“За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!”

«Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.»
няма да разберем?!!!
Последните му дума в тефтерчето: НАРОДЕ????,не трябва,да обезмисля,преклонението ни към неговата личност и дело!

Не забравяй ,че представянето на отделните етноси не е пропорционално представено в нито едно правителство последните 23 години.
Това показва ,че властта непрекъснато е обсебвана от някакви малцинства.Така държавните служители стават слуги на едноличните интереси на политическите водачи и всеки 4 години се спира развитието на останалите полезни идей, а нацията ни бавно и мъчително умира.
Говориш за департизация на държвните служители ,но точно в правителството и парламента това не се прави.Там партизанствуват партиите.

Няма да имат значение и няма да се размахват заплашително,защото пак го е казал Дякона:"Всички народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и за пр., за всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наше Българско..."
Колко е просто,ДА СЕ СПАЗВА ЗАКОНА!!!:)))

Ние българите трябва да си го повтаряме всяка сутрин, защото не можем да различаваме Апостола от Дявола, Съюзника от Врага, Провокаторът от Водача, Малкото от Голямото, Истината от Лъжата...
Благодарности, че ни го припомняш!