Постинг
12.09.2022 20:46 -
Безизразно
Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват падайки невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч пробол безкрайността.
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват падайки невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч пробол безкрайността.
Следващ постинг
Предишен постинг
ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА, И ТЪГАТА Е ВЕЧНА, НО ТИ СИ МАЙСТОР НА ВСИЧКО "ЗАД СИВАТА СТЕНА НА ВРЕМЕТО"!
цитирайrosiela написа:
Младене, ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА, И ТЪГАТА Е ВЕЧНА, НО ТИ СИ МАЙСТОР НА ВСИЧКО "ЗАД СИВАТА СТЕНА НА ВРЕМЕТО"!
А струва ли си да се пише за безличието?
цитирайkvg55 написа:
missana, А струва ли си да се пише за безличието?
Предполагам, че си струва стига да знаеш как.
Тъгата тук е породена от пълното осъзнаване, че всичко красиво – като визия и като душевност, все някога ще си отиде.
Харесвам идейно наситените кратки форми, Мисана!
цитирайХаресвам идейно наситените кратки форми, Мисана!
и пак -нищо! Що-така, бухане без акъл?
цитирай
