Постинг
25.01.2012 17:21 -
Съвременник
Автор: lidislidis
Категория: Поезия
Прочетен: 1828 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2012 23:04
Прочетен: 1828 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 25.01.2012 23:04
MОЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА В СТИХ
СъВременник
Изгубен
между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла
живееш под изкуствена оранжева светлина,
с душа мутирала, изродена, нецяла...
Играеш своята роля в " Свобода",
повтаряш грешните реплики на една
пиеса фалшива и престаряла.
"Свободата" ти се е с егото сляла
и заучено смешно ни казваш, че си "Човек",
а не си животно, или канарче в клетка,
че господар на живота си от години, век,
но отстрани си странна и смешна гледка -
не пееш, а плачеш
затворен
в собствената си тъмна и алчна клетка,
в живота на каишка отдавна те водят
за нечия друга изгода и сметка....
И си безмълвен и ням,
като хваната риба в буркан,
разтваряш уста, но думата се не чува.
Обърквам се вече и аз не знам!
Човек ли си, или така ми се струва?
Приличаш ми на глупава играчка,
и не свободата, а роба в теб гостува,
и всеки те мачка...
а егото ти, двулично се преструва
и търси поредната плячка
глупашки да се надува...
27.12.2010 г.
СНИМКА И СТИХ Lidis
Уважаеми, съблогери това стихо е много истинско .
Литературният ми герои е събирателен образ , който се постарах да представя смекчено и в традициите на гражданската поезия, макар да зная, че няма да попадне в раздел, поезия , поради описаните в стиха ми подробности за тълкуването от някои за "Свобода", "Човек" и двуличното им показване .
С този мой стих чевствам Рождението на Висотцкии, тъй като Човек, като него се ражда един път на 100 години, жалко, че за някои и 10000 години да минат, няма да го разберат и да се доближат до него никога...ОХОТА НА ВОЛКОВ Рвусь из сил и из всех сухожилий, Но сегодня - опять, как вчера,- Обложили меня, обложили, Гонят весело на номера. Из-за елей хлопочут двустволки - Там охотники прячутся в тень. На снегу кувыркаются волки, Превратившись в живую мишень. Идет охота на волков, идет охота! На серых хищников - матерых и щенков. Кричат загонщики, и лают псы до рвоты. Кровь на снегу и пятна красные флажков. Не на равных играют с волками Егеря, но не дрогнет рука! Оградив нам свободу флажками, Бьют уверенно, наверняка. Волк не может нарушить традиций. Видно, в детстве, слепые щенки, Мы, волчата, сосали волчицу И всосали - "Нельзя за флажки!" Идет охота на волков, идет охота! На серых хищников - матерых и щенков. Кричат загонщики, и лают псы до рвоты. Кровь на снегу и пятна красные флажков. Наши ноги и челюсти быстры. Почему же - вожак, дай ответ - Мы затравленно мчимся на выстрел И не пробуем через запрет? Волк не должен, не может иначе! Вот кончается время мое. Тот, которому я предназначен, Улыбнулся и поднял ружье. Идет охота на волков, идет охота! На серых хищников - матерых и щенков. Кричат загонщики, и лают псы до рвоты. Кровь на снегу и пятна красные флажков. Я из повиновения вышел За флажки - жажда жизни сильней! Только сзади я радостно слышал Удивленные крики людей. Рвусь из сил, из всех сухожилий, Но сегодня - не так, как вчера! Обложили меня, обложили, Но остались ни с чем егеря! Идет охота на волков, идет охота! На серых хищников - матерых и щенков. Кричат загонщики, и лают псы до рвоты. Кровь на снегу и пятна красные флажков.
Търсене
За този блог
Гласове: 13697