---

               

---

  
                                                                      Лебедово

Бъди ми лебед бял
в студената и дълга зима
при мен на север спрял
в живота ми и теб да има....

Скреж диаманти е посял
с премъдрост несравнима
в косите с радост, без печал
с любов за всички зрима...

Бъди ми лебед бял
топли ме с вярност свята
с дъхът си в cнежност засиял
свали ми ти небето на земята.

И нищо, че ще дойде снежна зима
не се усеща с теб студа
до мене, тебе щом те има
какво, че с посребрени сме пера...?

Този стих съм го писала есента, непосредствено след снимките ми на лебедите.
Повода беше, че забелязах първите прошарени коси на обичният ми съпруг.
При светлите и руси хора по-трудно се забелязват белите , прошарени кичури.
Беше изненада за мен и го отразих в стих.. 



 

---

                     

---

 
                                         СНИМКИ  И СТИХ  SIRKKAVAARA LIDIYA

Стихът ми хареса много!

Актуален стих от живота ни...реален .
Поздрави от мен! Благодаря, ти!

стихотворение! Не се стърпях и коментирах.:)

Благодаря за коментара!:) Поздрав!

Жестоко! Хеви метъл, копеле, ау йе!

САМО ПОМИЯ БЛОГ ТУК ВИЖДА КИМИ ХУБАВО. БРАВО!

Благодаря за коментара!

Поздрави!

Откриването на бели кичури в косите е повод за размисъл.Харесва ми,че асоциираш белите кичури с бели лебеди!:)Приятна вечер!:)

Ами , така е...Всяка възраст си има красота. Тази е лебедова!:)
Приятна вечер и на теб!