НЕВЪРЗАН  СПОМЕН

 

 

Един невързан детски спомен
ме дърпа пак в ония времена
и ме завежда на площад огромен
в цветя, народ с червени знамена...

В парад минават кат войници,
тъй глупаво усмихнати лица,
заблудено се реят изморени птици
и възхваляват робски труд и свобода .

На раменете си ме татко носи
и от високо гледам празна суета.
Под строй са хора голи, боси
празнуват " Празник на труда".

И като странни кукловоди
излизат на трибуната лица,
тъмнеят  в стрес и небосводи
фалшива песента се носи над града ...

Прогонвам рошавия  детски спомен
не  искам го  при мене  вече!
Отдавна е излишен  и поломен 
отдавна времето му  в мен изтече...

09:41 - elenasim1

Безинтелектието е склонно и изродено към злобни драстични прояви- ПИСАНЕ ПОСТИНГИ СРЕЩУ СЪБЛОГЕРИ, СЛАГАНЕ МИНУСИ И ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА РОДИ ГЛАВАТА НА НЕЩАСТНИКА БЕЗ РАБОТА, ЦЕНЗ, ВЪЗПИТАНИЕ, СРЕДСТВА И МЯСТО В ОБЩЕСТВОТО.

ДС

Поздрав от мен!;)