... понякога се случва и това – за теб в неделя да си помечтая,
да тръгнем боси в лятната трева, дечица две, прокудени от Рая,
повел те из сребристите роси – слетяла ми от юговете птица,
да кична тихо в твоите коси венче от мак и бабина душица,
да спрем до бързоструйната река и да ти уловя две бели мренки,

да ме погали твоята ръка в корията – под рехавите сенки,
да помълча, смален на твоя скут, и тишините диплици да стелят,
за да не пукна – сам, пиян и луд, доде лети най-бавната неделя,
прекрасен ден без теб се очерта, не искам – как ще свърши, да гадая –
защото Бог те стори на мечта – и каза да летя след теб до края!

19 май 2019г.
гр. София 8, 40 ч.

Съвпадение. Вчера и за мен бе такава...
Жената имаше 65-ти път ЧРД. Така се изненада на подъръка, че ме гости с 65 бавни глътки бира!
:)))

Да ти е жива и здрава - и да те радва още дълги години, Ник!
Наздраве!
Чу

Благодаря за прекрасната неделя, Чу!

Слава на Бога! :-)))
Чу

Тук наминавам все по-рядко, по-често си деактивирам профила /средата става все по- нехигиенична/, но виждам, че ти държиш фронта с добрата поезия.

Благодаря, че дойде, Анджи!
Пиша си главно във Фейсбук, но публикувам тук за кеф на малцината останали приятели - и, разбира се, за да нервя блоговите бездарници! :-)))))))))))
Чу