Прочетен: 2902 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2017 01:44
разплаква се от боя на вълните.
Отварям я и виждам, че само със реклами
е пълна, и със въпросителни .
Разказва тя през белези от зъби на акули :
получава бюлетин на БТА,
така за радостта на близките си чула,
че никога не пращат те писма.
Писмо тя знае колко е приятно да получиш,
един моряк красив оставил й веднъж,
но когато радостта тя от това научила,
русалка го извадила от нея изведнъж,
че най-боли когато, радостен получиш
писмо, а се окаже, било е то за другиго,
разказва през корали и трупове на кучета
обраснали по нея и погубени.
И нощем, тя ми каза, на облаците пише
че видят ли я денем, те ще й се смеят,
късчета от тях събирала е скришом
но капките дъждовни в океана все се леят.
През нейните стени, от влагата изгнили,
промъквам си въпроса, и питам я защо
вместо във града, във океана се е скрила
че трябва да е с хората, щом иска тя писмо,
но тя ми отговаря, удавена в гласа си,
преди това била е насред булеварда,
но хора подминавали я, викала безгласа
сред океан се чувствала и насред булеварда,
затова тя тук дошла, поне за да си вярва,
че писма не получава, защото е далече,
тишината по-боли сред хора и сред врява,
и насред света да си, а от света отсечена.
Тя и сега се бори, вместо с писма, с очакване
се пълни, че ще я напълни някой със писма -
намират я рекламни листовки и оплаквания,
че реклами получават ни се, пишем ли писма.
Тази пощенска кутия всъщност е сърцето ми,
тя каза ми сред купчина списания,
да не ходя да я чистя вече всеки петък,
че праха поне да й прави компания.