Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2018 16:43 - Възможно ли е да забравиш родния си език?
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 473 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Възможно е да забравиш майчиния си език, дори, когато си възрастен. Но е сложно да се отговори как и защо се получава.

Седя в кухнята ми в Лондон и се опитвам да разгадая съобщението, което получих от брат си.

Той живее в родната ни Германия.

Помежду си говорим на немски – език, богат на странни думи, но досега не бях чувала тази: fremdschдmen. „Засрамен, че си чужденец“?

Твърде горда съм да го попитам какво означава.

Знам, че в крайна сметка ще се досетя.

И все пак малко ме боли да осъзная, че след години живот в чужбина, понякога родният ми език ми е непознат.

Повечето дългогодишни емигранти знаят какво е да ти е трудно да говориш на майчиния си език.  

Процесът изглежда очевиден: колкото по-дълго живееш в чужбина, толкова повече изгубваш езика си.

Но процесът не е чак толкова праволинеен.

Всъщност е сложно да се определи защо, кога и как започваме да забравяме родния си език.

Оказва се, че невинаги има значение колко дълго си живял в друга държава.

Общуването със сънародници в чужбина може да влоши уменията ти да говориш на майчин език.

А и емоционални фактори като някакви травми, може би са най-големият фактор.

Също така застрашени са не само дългогодишните имигранти, а и всеки, който започва да говори втори език.

„От момента, в който започнеш да учиш нов език, двете системи почват да се състезават“, казва Моника Шмид, лингвист в университета на Есекс.

Шмид е главен изследовател в областта на „езиковото изхабяване“ – разрастващо се поле на изследване, което изследва какво ни кара да изгубим майчиния си език.

 


 

При децата феноменът е по-лесен за обяснение, защото техният мозък е по-гъвкав и адаптивен.

До около 12-годишна възраст езиковите способности на човека са уязвими към промените.

Изследвания сред осиновените деца в чужбина откриват, че дори 9-годишните могат напълно да забравят първия си език, ако ги отделят от родните им държави.

При възрастните обаче е необичайно майчиният език да се изтрие напълно, освен при крайни обстоятелства.

Например, Шмид изследвала немския език на възрастни немски евреи, които са бежанци от войната и живеят във Великобритания и САЩ.

Основният фактор при тях не бил от колко години живеят в чужбина или колко са били годишни, когато са избягали.

Основното било колко голяма травма са преживели като жертви на нацистите.

Тези, които напуснали Германия в ранните години на режима преди най-тежките жестокости, говорят по-добре немски, въпреки че са били в чужбина най-дълго време.

Тези, които избягали по-късно, след Кристалната нощ през 1938, говорят по-лошо или въобще не говорят немски.

„Изглежда кристално ясно, че това е в резултат на тази травма“, казва Шмид.

Въпреки че немският е бил езикът на детството, дома и семейството им, той е бил и езикът на болезнените спомени.

Най-травмираните бежанци са го потиснали.

Както казал един от тях: „Чувствам, че Германия ме предаде. Америка е моята страна и английският моят език“.

image

Възрастните хора е по-вероятно да забравят родния си език, ако са преживели травмиращи събития. Снимка: Getty images

Смяна в речта

Подобна драматична загуба е изключение.

При повечето мигранти родният език малко или много продължава да съществува заедно с новия.

До каква степен този първи език бива поддържан зависи от вродения талант: хората, които са добри в езиците са по-добри в поддържането на родния си език, без значение от колко време живеят далече от родината.

Но способността ни да запазим родния си език зависи и от това как управляваме различните езици в мозъка си.

„Основната разлика между човек, който говори един език и човек, който говори два езика, е, че когато говориш два езика трябва да добавиш някакъв модул на контрол, с който превключваш от единия на другия език“, казва Шмид.

Тя дава следния пример.

Гледайки предмета пред себе си, тя може да избере между две думи – английската “desk” и немската “Schreibtisch” (Шмид е немкиня).

В английски контекст мозъкът й потиска “Schreibtisch” и избира “desk” и обратното.

Ако този контролен механизъм е слаб, на човек може да му е трудно да избере правилната дума или да ползва думи все на родния си език.

Говоренето с други хора, които говорят родния ти език, всъщност може да влоши нещата, защото няма голяма примамка в това да говориш на него, ако и на двата ще бъдеш разбран.

Така често се получава някакъв езиков хибрид.

В Лондон, един от градовете, в които се говорят най-различни езици, този вид хибрид е толкова често срещан, че почти се е превърнал в градски диалект.

Тук се говорят повече от 300 езика и на 20 процента от лондончаните основният език не е английски.

Докато съм на неделна разходка в парковете в Северен Лондон долавям около дузина от тях – от полски до корейски, и всички са смесени с английски в различни степени.

Двама влюбени са седнали на одеялце за пикник и си говорят на италиански.

Изведнъж единият от тях казва стреснато: „Забравих да затворя la finestra!“

В едно игрище три жени си споделят храна и говорят арабски.

Малко момченце изтичва при тях и казва: „Абдула се държи грубо с мен!“.

„Слушай“, казва майка му на английски и отново превключва на арабски.

Разбира се, превключването не е същото като забравянето на езика.

Но Шмид твърди, че след време това неформално превключване пречи на мозъка да остане на една езикова вълна, когато е нужно: „И тогава се оказваш в една спирала на смяна на езика“.

Лора Домингез, лингвист в университета на Саутхемптън открила подобен ефект, когато правила сравнение между две групи дългогодишни имигранти: испанци във Великобритания и кубинци в САЩ.

Испанците живеели в различни части на острова и говорели предимно на английски.

Всичките кубинци живеели в Маями, град с голяма общност на латиноамериканци и говорели испански през цялото време.

„Очевидно, всички испаноговорящи във Великобритания ми казаха: „О, да, забравям думи“.

Обикновено хората казват така: „Трудно ми е да намеря точните думи, особено когато използвам такива, които съм научил в работата си“, казва Домингес.

Като човек от испанско потекло, който е прекарал голяма част от живота си в чужбина, тя е запозната с тези затруднения и ми казва: „Ако трябваше да водя този разговор на испански с испанец, не мисля, че щях да мога“.

Когато анализирала по-дълбоко как участниците в проучването й използват езика, тя открила голяма разлика.

Изолираните испанци били запазили идеално граматиката си.

Но кубинците, които постоянно ползвали майчиния си език, били изгубили някои особености на езика.

Основният фактор не била употребата на английски, а вариациите на испански, които се говорят в Маями.

С други думи, кубинците започнали да говорят като колумбийците и мексиканците.

image

Някои от кубинските емигранти в Маями са изменили местните си диалекти под влиянието на мексиканци и колумбийци. Снимка: Getty Images

Всъщност, когато Домингез се върнала в Испания след престоя си във Великобритания, където имала много приятели мексиканци, приятелите й в родината казали, че сега звучала като мексиканка.

Нейната теория е, че колкото по-познат ти е даден език или диалект , толкова по-вероятно е да промениш майчиния си.

Тя вижда повод за празник в тази адаптивност и доказателство за нашата човешка изобретателност.

"Езиковото изхабяване не е нещо лошо.

Това е просто естествен процес“, казва тя.

„Тези хора са променили граматиката си в съзвучие с новата им действителност… Ние можем да учим нови езици, но и да правим такива промени“.

image

Когато започнеш да учиш нов език, двете системи започват да се съревновават. Снимка: Getty Images

Приятно е, когато ти припомнят, че от лингвистична гледна точка няма такова нещо като ужасно говорене на родния ти език.

А и езиковото изхабяване може да се предотврати или поне при възрастните.

Едно пътуване до родината винаги помага.

И все пак за много от нас майчиният език е свързан с нашето самосъзнание, спомени и най-дълбоката ни идентичност.

Ето затова бях решена да разгадая мистериозния текст от брат ми за „fremdschдmen“ без чужда помощ.

За мое облекчение го схванах доста бързо.

Fremdschдmen описва усещането, когато гледаш някого да прави нещо толкова неудобно, че се чувстваш засрамен вместо него.

Очевидно това е популярна дума и е влязла в употреба от години.

Просто ме е отминало, както хиляди други модни течения в родината ми.

След 20 години живот в чужбина това не би трябвало да ме изненадва.

И все пак трябва да призная, че има нещо тъжно в това, че брат ми използва думи, които вече не разбирам.

Това е усещане за някаква загуба и неочаквана дистанция.

Вероятно и за това има немска дума, но ще ми трябва малко време да си я спомня.

***

АВТОР: СОФИ ХАРДАШ
Източник: www.bbc.com

 

 

 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4073224
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031