Слънцето ми

Не ми казвай "Слънчице мое"...
 да съм далече от тебе не искам.
В душата ми истински зной е
и  за теб лъчите си плискам...
Слънцето е високо и надалече,
а аз съм над него и теб...
със сърцето си идвам  всяка вечер
в белите нощи на родната степ..
да те галя с топлите си лъчи,
...да грея и не залязвам по теб...
Не ми казвай "мое Слънце""...замълчи!
Слънцето грее мнозина
а аз искам само теб...

24.07.2012

Toва стихче се роди тази сутрин, когато преглеждах електронната си поща, в отговор на моето далечно финско слънчице, което ми беше писало след почивката, че иcка да бъде повече от Cлънце...
Той е повече...
Получи се интересен стих от желанието му.

---

стихчето ти е много хубово, а снимката - огън. И аз не обичам това обръщение. Имах шефка, която всички ни наричаше така.:)) Поздрави!

Всичко е индивидуалност и понякога старите калъпи са неосъзнато смешни, банални и неподходящи...!:))
Поздрави!:)

Страхотно- нежно и прекрасно!

ПО ВЕЛИКИ ЛИ СЕ ЧУВСТВАТЕ, ИЛИ ЗНАЧИМИ С МИНУСИТЕ И ИНТРИГИТЕ, А ЙОТОВА?

Нежно откровение...Спира дъхът...Поздравления!:)