---

---

na T.

В безкрая на спомени - стара гора 
се лутам и търся тебе да зърна.
Дочула на светли ангели песента
времето искам да спра и те върна.

Наоколо бляска в елмази снега,
дъхът ми пристига да те прегърне.
Бълбука поточе от обич в леда,
готов е света да се преобърне.

Докосвам те в мисъл пресвята,
оглеждам се в езерни сини очи.
С любов е отново душата залята 
долита гласът ти до мен и шепти:

"Къде си, щастие, позна ли ме, мила?"
Докосваш ме нежно, както преди.
Зад  ухото съм розата свила,
да ме познаеш, мили и ти.

Червената роза за тебе блести
с пламъци свети в нощта.
"Скъпи, видя ли как  днес искри
червената роза в любовна заря?"

Разбила  студ, тъмнина.
Червената роза е само твоя
и моя истина в живота една,
за щастие чисто сега в пролетта..

ЧЕРВЕНАТА РОЗА Е ОСОБЕН СИМВОЛ ЗА МЕН, КОЙТО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕ ПРАВИЛНО, НО В КРАЙНА СМЕТКА СТИХЪТ Е МОЙ И ОТРАЗЯВА МОЯ СВЯТ, КОЙТО НЕ КАСАЕ  ЧИТАТЕЛИТЕ  И ТЕХНИТЕ ПРЕДСТАВИ.

Великолепно!

Blagodarq, ti!

Веднага в кръгова отбрана, така ли? Хубаво пишеш, но приличаш на ранено животно! Ти си знаеш защо.

Сега пък, животно!
Може и така да е! Ранена в сърцето бяла мечка!:)
Да прав си! Така е.
А този стих не е готин, отгожор е на един стих , който утре ще публикувам.
Лека нощ!